Да бъда честна, началото беше на път да ме накара да изоставя книгата, но, о, въобще не можех да си представя какво ще последва. „Серенада“ не е най-добрата мистерия, която съм чела и дори бих казала, че мистериозното в нея куцаше и с двата крака, но самата история беше изключително впечатляваща. Това, което обичам в старите книги от този жанр е способността на автора да вмъкне култура и да обогати познанията на читателя като същевременно изгражда интригуваща история и то по толкова естествен начин, че да не загубиш интерес към четивото. Въпреки че развръзката беше доста предсказуема, един момент от книгата ме шокира напълно и това беше появата на хомосексуален герой. Всичко, което се разкри и случи покрай него, беше напълно неочаквано и може би точно то е причината да подобря мнението си за романа.