Не знам какво да напиша, за да не бъда обвинена в пристрастност. Но както би казал Ричард Брансън, майната му, аз съм си пристрастна.
"Писма до мъртвите с любов" е много хубав тийн роман, който "става и за възрастни". Необичайна е формата - епистоларна, толкова нетипична за днешните тинейджъри. Отбелязвайки, че Лоръл така и не изпраща писмата си (няма и как, някакси не може да ги изпрати до Кобейн на небето, нали?) всъщност те се превръщат в дневник.

Хареса ми, че не е захаросана, че към смъртта и загубата е подходено сериозно и че проблемите на децата са поднесени без излишен драматизъм и жалби от типа на "какво се случи с младото поколение"!!!

В една своя лекция Джон Грийн говори за смъртта в тийн книгите и казва, че те трябва да са "честни, без да са безнадеждни".

"Писма до мъртвите с любов" е честна - в нея има яд, болка, омерзение и дълбока, дълбока мъка, която изглежда като безнадеждност. Но понеже винаги е най-тъмно преди разсъмване, човек трябва да събере сили и да изчака утрото. И да не забравя да дръпне пердетата и да отвори щорите, за да пусне светлината.

Към книгата има много приятен за слушане плейлист:
http://bit.ly/PismaPlaylist