Цялото ревю тук > https://nikoljonnotsnow.wordpress.com/2017/07/04/панаирът-дийн-кунц/

Това е всъщност една история за сблъсъка между доброто и злото – толкова буквално, че са намесени Господ и Сатаната като двете сили, които движат героите и им помагат и насочват действията им. Затова и разграничението между добро и зло е пределно ясно – няма никакво съмнение къде на фронтовата линия стоят героите, защото не просто всичко е буквално, а е и ужасно пресилено.

Ако трябва да бъда честна, не останах очарована от тази книга. През цялото време си мислех, че вероятно този сюжет и изпълнението му би бил хубав хорър филм от 1980-те години, но като за книга… нещо липснаше просто, а образите бяха сковани, с предопределена цел (като човек, гледал достатъчно хоръри, не ми беше особено трудно да предвидя какво ще се случи накрая… а дори и да не си гледал много хоръри, пак няма да е трудно). Общо взето всичко беше като от калъп направено.

Както стана ясно, това е история за борбата между доброто и злото и пътят, който всеки човек воже да избере да поеме и да реши в коя посока иска да тръгне. Има ги и свръхестествените елементи, на които всъщност се основава историята, тъй като без тях тя не би могла да бъде това, което е.

Наистина, романът не е кой знае какво. С всичките фанатично-религиозни елемети дори ми досади, беше клиширан и съдбата на героите беше ясна ако не от самото начало, то поне от средата нататък. Но пък харесвам стила на Кунц, харесва ми начина, по който пише – толкова е плавно и леко, приятно и увлекателно, че може да забравиш, че историята не е нищо особено.