A review by kristiamihaylov
Престъпление и наказание by Fyodor Dostoevsky, Фьодор Достоевски

5.0

Достоевски вае не само голяма част от изяществото на руската литература, но и световната. Революционните му идеи намират отклик и в сферата на психологията и философията. Самият Ницше казва, че руският писател е единственият психолог, от когото той е научил нещо, а Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, изразява признание към неговите прозрения в тази област. Гениалното литературно творчество на Достоевски е съсредоточено в направлението на реализма и обхваща темите за морала и загубата на личната идентичност.

В „Престъпление и наказание“ Достоевски разказва историята на младия бивш студент Родион Романович Разколников, който е „покварен“ от незатихващо умопомрачение, и плод на това вътрешно състояние е покъртителната кървава сцена след вече взетото му решение да убие стара лихварка. Романът разглежда в детайлност човешкия копнеж, гордост, вътрешен страх, погнуса, вина, гняв и тъга.

Образът на Разколников се отличава със своята разнолика природа. Той придвижва вяло съществото си в свят, от който сам избира да се отчужди. Героят носи в себе си вкоренено усещане за нравствено величие. В него се преплита и представата за рационалния егоизъм, който първоначално произлиза от изключително важно за историята на Русия нихилистично движение. Според литературния критик Николай Чернишевски рационалния егоизъм служи като основа за социалистическото развитие на човешкото общество. Междевременно Достоевски изразява своята критика към философския принцип в „Записки от подземието“.

Убийството на старицата преминава и през призмата на утилитаризма и нихилизма - отнемайки живота й, Разколников оправдава това с думите: „Аз не човека убих, аз принципа убих!” - той вярва, че единствено неговите морални правила и действия биха допринесли за благоприятните условия на социума.

Нюансите, които преобладават в романа са многоизмерни, но в епилога се разкрива една по-различна същност на главния герой. Духовното му израстване е символ за невинаги равния земен път на всеки, който трябва да бъде изминат, за да се достигне до Изцеление.

• „Ако бях успял, трябваше да бъда коронясан със слава, но сега съм в капан.“

• "Някои нови микроорганизми нападат човешките тела, но тези микроби са надарени с разузнавателна способност и ... Мъжете, нападани от тях, веднага са полудели и яростни".