“Кафка на плажа” е първата книга, която чета от Мураками. Срещата ми с писателя доведе до силното мое желание да опозная цялото му творчество. Начинът, по който той пише, създава утопични и сюрреалистни картини в съзнанието на читателя, закотвящи се там за дълго време. 
Чувстваш се все едно плаваш в две неизменно различни, но в същото време, хармонично допълващи се времеви пространства. Осъзнатото и неосъзнатото и тяхната амалгама.


В “Кафка на плажа” наблюдаваме историята на 15-годишното момче Кафка Тамура, което бяга от родния си дом, за да избегне пророчеството на баща си и тази на Наката - възрастен жител на Токио, който може да говори с котки - умение, придобил след мистериозен инцидент, още на крехка възраст. 
“Кафка на плажа” е един сън и лабиринт от посланията за границата между мислите и действията, паметта, самотата, съдбата и нейните изпитания, и сложната човешка природа. Книгата се превърна в моя много любима такава и началото на запознанството ми с останалите творби на Мураками. Препоръчвам я на всеки, който обича да чете “странни” книги с дълбоко послание, което обаче първо трябва да бъде почувствано, преди разбрано и размишлявано.