arenav's reviews
18 reviews

Всяка среща с Мураками е вълнуваща, а „Страна на за непукисти и краят на света” успява да докаже, че именно той е Демиурга на магическия реализъм. Пространствената панорамност на произведението се изобразява не само чрез безупречността на композицията, но и тази на стилистиката. В творбата си Мураками разказва две истории, които макар и автономни, постепенно се разводняват една в друга, за да проследят квинтесенцията на човек - неговото съзнание.

Наративът разказва история за мъж, който (привидно) неизвестно попада в пространство, характеризиращо се с подчертана тайнственост. Обитавано от хора, които са лишени от духа си, то изразява монотонност и кара читателя да резолира към теориите на Юнг за сянката, която е неделима част от нас. След като бива принуден да се раздели с духа си както всички останали, той е избран да разчита стари мечти, които се крият в черепи на еднорози. Другата сюжетна линия на романа пренася в Токио и описва живота на един калкутех, който преработва изключително важни данни в мозъка си. Тези негови гениални умения довеждат до срещата му с учен, който ще промени целия му живот. Засегнат е и вечният сблъсък между човешката свобода и до къде тя се разпростира в свят на контрол и рестрикции, което пък насочва към интересен паралел с Оруеловия роман.

Впечатляващо е взаимодействието на действителността и вътрешния свят на човек, материално-практическата дейност и идеалната. Когато говорим за тези две различни полета, които не съвпадат механично, все пак не можем да отречем тяхната взаимна зависимост. В романите на Мураками тя е представена като още по-лесно видима и прозираща, тук пространствата се пораждат и превръщат едно в друго. Хаотичната действителност на романа наистина е в унисон с това, което героите приживяват. Оттук идват и постмодернистичните мотиви на романа, които са находчиво и хармонично обвързани с останалите научнофантастични елементи. 

Това, което обожавам в Мураками, e умението му да побира толкова много ''живот'', обогатен със символика и препратки от все различни сфери в сюжет, на който не му липсва увлекателност и динамичност. Затова ако искате да попаднете в заешката дупка на семиотиката, eволюцията, технологията, феноменологията, хиперреалността с нотка от музикалното творчество на Боб Дилън в компанията на Тургенев, Флобер и Стендал, то тази 

Наскоро се запознах с творчеството на Блага Димитрова чрез прочита ми на избраните стихотворения в „Копнеж“, които възвърнаха любовта ми към българската поезия, или по-точно съвременната такава. В стихосбирката се усеща благоуханието на свещената женственост, човешката болка и страдание, нежното крило на любовта и добродетелта, като всички са кондензирани с житейския път на поетесата.

Следващата крачка беше да опозная и същността на белетрестичния й принос, откъдето започна и срещата ми с „Глухарчето“.

Анастастия е младо момиче, току-що завършило училище и облагодетелствано със стабилност, която липсва на множество от връстниците й в лъкатушещия път към младостта. Това, което се случва, ще покруси всички нейни близки, но най-вече най-добрата й приятелка Вангелия. Сия се самоубива по напръв поглед неясни за никого причини - тя е жизнерадостна, грабеща с пълни шепи от живота девойка, която побира цялата вселена в младото си същество. Точно тук идва всеобхватния мистичен характер на романа - душата на мъртвата сякаш намира полет и сянката й се вселява в най-ближния й човек. Всичко, което се случва в живота на Вангелия е призив на всемогъщието на плетката Сия=Анги.

Блага Димитрова сътворява едни от най-хармоничните и внушаващи картини, подвластни на естетиката и тъждествени на всичко,което наричаме изящно изкуство, посредством великолепието на българското слово. В „Глухарчето” са поместени спомените за многото любови. Чистата, свята и непринудена между две сродни души. Любовта към изкуството, културата и възхваляването на свободния дух, греещи най-ярко във времена на морално и духовно кощунство. Любовта към родителите, вечните спътници, които „ни помагат дори с грижите, които ни създават.“ Любовта към всичко живо, преправяща ни път през урвите на битието и небитието.

„Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!”

Булгаковият роман сякаш приравнява максимата “Смей се, защото иначе ще плачеш.” Той изобразява вечно поклащащата се везна ту към справедливостта на смисъла, ту към тази на безсмислието. Увлекателният стил на писане на Михаил Булгаков в комбинация с множеството препратки от всички културни сфери и дозата абсурдистки хумор спомогнаха в това руската класическа творба да се нареди сред най-любимите ми книги. 

„Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?”

Сюжетната линия проследява три истории: първата, чийто център е в Йерусалим(Йерушалаим) и главен фокус пък заема религиозната реалност на християнството, втората, която пренася читателя в Москва, където атеизмът и тоталитаризмът са висша ценност и последната - историята за любовта на Майстора и Маргарита. 

Критиката, която Булгаков отправя към комунистическия режим, отваря врати към належащи за времето въпроси, свързани с покушенията, които човек винаги е/ще извършва(л), било то на духовно или съвсем тривиално ниво. 

…а любовта на Майстора и Маргарита беше един от най-вълнуващите за мен аспекти в произведението. Тя е спомен за любов, която е писана да се случи.Издигнала се над всичко, което може да я поквари, тя се превръща в символ на надеждата и движещата сила, преправяща път през всичко неимоверно.

Книгата е лека и изпълнена с интересни истории, отразяващи богат спектър от емоции. Показва и често срещани поведенчески модели в отношенията между хора, представени по уместен начин. Увлекателна е, но  на моменти изпълнена с клишета, незапомняща се след прочита й... Оценката от 2 звезди е повлияна и от това, че беше изслушана под форма на аудио книга, караща всяка история да звучи доста подобна с всяка останала.

This book truly felt like coming home!
As someone, who happened to be unconditionally in love with Nesta’s character since ACOMAF, I felt like a proud parent reading about her growth and improvement in this book since it’s all about overcoming your fears, traumas, and emotional wounds. I enjoyed her friendship with Gwyn and Emerie, the love they found through books, and their beautiful moments together. This book was everything I wanted it to be and more, but I still had issues with it and they are mainly focused on Rhysand’s portrayal.
His attitude toward Nesta drove me insane and the worst thing is how everybody else pretended not to see it, except Feyre. I guess that when it was said that Cassian was going to protect Nesta from everyone and everything, Rhysand did not count. The fact that Rhysand didn't feel like it was needed to tell Feyre about how dangerous her labour could have been just doesn't sit right with me. I felt like in order for Cassian to be represented satisfactorily, Rhysand had to be completely different (by all means in an awful way) from the other books and that makes me kind of disappointed because he was my favourite character before I read ACOSF. 
But other than that, as I wrote earlier, I enjoyed the read and now I’m rooting for Azriel and maybe... Gwyn’s?(I hope so) romance in the next one.

“Празни мисли на един празен човек” - книга, която няма да забравя дълго време. 
Толкова разкрит екзистенциализъм, пречупен през призмата на сатирата. “Празни мисли”, овековечени през далечния 19. век, а човек и днес открива себе си, своите интимни мисли и душевен гнет в тях. И сякаш те за малко намират покой. Ще се препрочита!

Книгата е същински шедьовър с богат обхват от нравствени послания - авторката има изящно красив начин на писане, а сюжетът е увлекателен и динамичен. Влюбих се в образите на Алекс, Ана и Яна (и тяхната сестринска обич) и искрено се забавлявах с техните неспиращи приключения. Вселената на малкото и магическо село Вратня е невероятно уютно и сантиментално описана. 
Високата ми оценка се дължи и на пъстротата на българския фолклор, която се наблюдава в книгата, като най-много ме впечатлиха елементите и вдъхновението от приказката “Златното момиче”.